Библиотеките трябва да бъдат в центъра на обществения живот
Писателят е шеф на Bodleian Library, Оксфордския университет и създател на „ Изгаряне на книгите: История на знанието под офанзива “
Системата на английската социална библиотека отбелязва две значими годишнини тази година. Преди 100 седемдесет и пет години в Народното събрание се организира спор, който докара до Закона за публичните библиотеки от 1850 година, даващ опция на локалните управляващи да основават безвъзмездни публични библиотеки посредством умерено нарастване на локалното данъчно облагане. Преди 60 години Законът за публичните библиотеки и музеите от 1964 година надгради този закон, с цел да направи условие към локалните управляващи да дават услугата.
От средата на 19-ти век нашите публични библиотеки се развиват дружно с богато предложение на национални, академични, учебни и профилирани библиотеки — екосистема на знанието, която провокира завистта на доста други страни.
Мрежата е родена от ерата на самоусъвършенстване, когато просветителните изгоди от библиотеките за всички жителите, без значение от техния обществен статус, се смяташе за значим детайл в придвижването на нацията напред.
В тази юбилейна година е трагична подигравка, че системата в този момент е изправена пред едно от най-тежките провокации в своята история. Повече от 800 публични библиотеки са затворени от 2010 година насам. Очакват се още закривания.
Вечешната водеща социална библиотечна система в Бирмингам е изправена пред солидно редуциране, да вземем за пример, като 25 от 35-те библиотеки-клонове са застрашени.
Подобна картина може да се откри в други елементи на Обединеното кралство. Финансовият напън, натрапен върху локалните управляващи по време на строгите икономии, понижи на половина разноските за публичните библиотеки. Междувременно Британската библиотека възвръща цифровата си инфраструктура след опустошителна хакерска атака през октомври предходната година. Въпреки че безстрашно връща услугите към естествена работа, процесът ще отнеме години работа и милиони лири. Но Народното събрание не е разискал тежкото им състояние.
Преглеждайки манифестите на главните политически партии в навечерието на изборите, библиотеките се загатват единствено пътем или незадълбочено. И въпреки всичко тези институции способстват за доста аспекти на нашия публичен живот — те са в основата на стопанската система на знанието, образованието, културата и креативните промишлености, наследството, както и обществените грижи.
Библиотеките оказват помощ на милиони хора да достъп до цифрови запаси и са жизненоважни за образованието по цифрова просветеност. Те съхраняват цифрова информация за бъдещето и имат голям принос за развиването на изкуствения разсъдък и софтуерните нововъведения.
Особено за тези с по-малко привилегировани среди, библиотеките дават изгледи на благоприятни условия – познания, поддръжка и тихи удобни места за мислене и учене. Собствените ми шансове в живота бяха преобразувани от достъпа до моята локална социална библиотека в Дил в Кент и по-късно до учебната ми библиотека. И двете ми помогнаха да стана първият в фамилията ми, който следваше университет, където библиотеката щеше да отвори още по-широки благоприятни условия за познания и хрумвания.
Едно ново държавно управление може да направи доста за възстановяване на актуалната обстановка. Обръщането към главното финансиране на публичните библиотеки като част от промяната на публичните услуги би трябвало да бъде приоритет.
Съгласно Закона от 1964 година, „ Задължение на всеки библиотечен орган е да обезпечи изчерпателна и ефикасна библиотечна услуга за всички лица, които желаят да се възползват от нея. “ Но законът не дефинира какво в действителност значи „ изчерпателно и дейно “. Местните управляващи могат да го излъжат. Имаме потребност държавното управление да одобри съществено своята функционалност на „ контрол “ и да подсигурява, че има народен обзор на нашите библиотеки.
Нуждаем се и от тактика за библиотеките, която сплотява всички услуги, получаващи обществено финансиране.
Едно решение? Изявен министър на библиотеките. Нова министерска информация може да помогне да се подчертае приносът на библиотеките в разнообразни области от дневния ред на държавното управление.
Основните библиотечни услуги в някои елементи на страната са станали рисково пренатоварени, защото те героично се намесиха, с цел да запълнят пропуски, оставени от други незадоволително финансирани публични услуги. Това би трябвало да се преразгледа. Жизненоважно е локалните региони да управляват личната си орис, само че без централна тактика и ориентирано финансиране няма да излезем от цикъла на крах и неравномерно обезпечаване.
Библиотеките подкрепят ученето, грамотността, творчеството и въображението. Те могат да ни оказват помощ да идентифицираме дезинформация, да се включим в демократичния развой, да развием възприятие за съпричастност към другите във все по-поляризиран свят и да се ангажираме с хрумвания за по-дълго време, в сравнение с е належащо за гледане на TikTok.
Следващото държавно управление би трябвало да се възползва от опцията, която един мощен библиотечен бранш може да предложи на нацията.